Природни паркове
В България са обявени 11 природни парка с обща площ 256 441,4 ha или 2,31% от територията на страната.В България природните паркове попадат в категория V – защитен ландшафт/акватория. Според българското законодателство основната разлика между природен парк и национален парк е в това, че цялата територия на националния парк е държавна собственост и в него не са включени селища. В природния парк не е задължително собствеността да е държавна и включването на селища към територията му са позволени.
Беласица
Обхваща по-голямата част от българския дял на планината Беласица. Общата му площ е 11 732,4 хектара, включва землищата на селата от Подгорието – Габрене, Скрът, Ключ, Яворница, Камена, Самуилово, Коларово, Беласица и град Петрич, всички разположени на територията на община Петрич, област Благоевград.
Българка
Паркът е разположен по северните склонове на Стара планина и заема територии в централния и източния дял на Стара планина. Паркът обхваща част от територията на общините Габрово и Трявна. Районът се характеризира с голямо разнообразие в релефа. Характерни за района са историческите забележителности, които се дължат на граничната роля на Стара планина в историята на Балканския полуостров.Голямото релефно разнообразие се дължи на местоположението на природния парк. Той заема териториите на прехода между стръмния релеф на Централния Балкан и значително по-ниския и полегат източен дял на Стара планина. Това разнообразие в релефа предполага и голямото разнообразие във флората и фауната на района. Това, както и особеното историческо значение на тези части от Стара планина довеждат до обявяването на местността за природен парк.
Витоша
Планина Витоша се простира върху площ от над 300 кв. км. На северозапад Владайската седловина и Владайска река я отделят от планината Люлин; на североизток е Софийска котловина; на изток река Искър я отделя от Лозенска планина; а на югоизток дълбоката долина на река Ведена я отделя от планината Плана. Бука-Преслапската седловина на юг я отделя от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива ѝ с река Клисурата (Суха). По-нататък границата следи река Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до село Боснек, а след това поречието на Струма и язовир “Студена”. На запад Витоша стига до Пернишката котловина.