Резервати
Резерватите в България са защитени територии, в които се опазват образци от естествени екоситеми, включващи характерни или забележителни растителни и животински видове и техните местообитания. Те са изключително държавна собственост.В България съществуват 55 резервата с обща площ 77 124,05 ha. Около 72 % от площта на резерватите в България са в границите на национални и природни паркове. Резерватите се създават с цел опазване на естествения им характер, научна и образователна дейност, опазване на генетичните ресурси, запазване на естествени местообитания и популации на защитени редки, ендемични и реликтни видове, развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.
Силкосия
Силкосия е най-старата защитена територия в България. Резерватът е създаден на 23 юли 1931 с постановление на Министерски Съвет No.10346г. с цел опазването на вечнозелените храстови формации, обхващащи най-високите части на резервата. Тогава носи името „Горна Еленица – Силкосия“. Обхваща територия от 389,6 хектара в планина Странджа.
Парангалица
Обявен е за резерват с обща площ 1509 хектара със Заповед No.8517 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 30.12.1933 година, Това е вторият най-стар резерват в България.
Баюви дупки – Джинджирица
Той е един от най-старите резервати в България, създаден е с цел опазването на двата редки дървесни вида бяла мура и черна мура, както и на разнообразния животински свят на местността. Териториите на резервата са на надморска височина от 1490 до 2884 m. Границите се простират между скалния ръб Кончето и върховете Баюви дупки и Каменитица. В него се намират върховете Дунино куче, Даутов връх, Плешки връх и Пирин. Резерватът е създаден през 1934 година с постановление № 1388 на МЗДИ, разширен със заповеди № 300 на МГОПС от 1976 година и № 976 на КОПС от 1980 година с обща площ 2873 ha. През 1977 година резерватът е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – „Човек и биосфера“. През територията на резервата преминава туристическият маршрут хижа „Предел“ – хижа „Яворов“ – хижа „Вихрен“.